За книгата: година / \- Максим Сергеевич, може ли? \- Да, да, покани ме. След като отвори вратата, секретарката ме пусна напред и аз събрах смелост да прекрача прага на директорския кабинет. „Добър вечер“, сега, когато гласът не беше изкривен от телефонното обаждане, ми се стори много познат. Погледна нагоре, тя онемя, слушайки как вратата се затваря зад гърба й. Облечен в черна риза, която перфектно подчертаваше всеки изрязан мускул, моят непознат ме погледна. Зелените очи като на лисици искряха весело, докато той прехапваше устни, опитвайки се да прикрие лукавата си усмивка. Но ъглите все още пълзяха коварно нагоре. \- Вие? Съжалявам, сгреших! – като се обърна рязко на пети, тя хвана дръжката на вратата. \- Хайде, спри! – излая мъжът, принуждавайки ме да замръзна. - Не искаш да ми кажеш нищо?